Ако искате в рамките
само на ден-два да се снимате край единствения гейзер на Балканите,
да покарате ски на близо 2000 м надморска височина, да спуснете
въдица в ледена дупка на някое от седемте невероятни Рилски езера,
после да разпуснете мускули и нерви в горещ минерален басейн, на
стотина метра от поне три супер кръчми, тръгнете веднага към
Сапарева баня. Този туристически рай е само на 25 км от Дупница, а
дотам от София се стига за около час. Разбира се, ако по пътя няма
виелица, както бе по коледните празници. Градчето Сапарева баня
е известно на познавачите на чудесата на българската природа като
изходен пункт за най-красивите места в Рила. Историята му е свързана
с минералните извори, край които и заради които е възникнал градът.
През неолита (5500 г. пр. н. е.) тук е било селището Кременик.
Останки от римски град могат да бъдат видени и днес в парка на
местния санаториум, както и край средновековната църква "Св. Никола"
в центъра на Сапарева баня. Някога градчето е било важна спирка по
пътя от Македония до Черно море и се е наричало Германея.
Ако от
Дупница тръгнете по т. нар. горен път, първото село от общината,
което ще ви посрещне, е с. Ресилово. Тук е един от малкото действащи
женски манастири в България - "Покров на Пресвета Богородица". Край
следващото село - Овчарци, ви чака друга изненада: седем, навързани
един над друг водопада. Лятна феерия от звук и слънчева светлина,
която през зимата се сковава в причудлива ледена плетеница.
Още
на входа на Сапарева баня ви чака една от най-запомнящите се градски
атракции - Гейзерът. Друго такова чудо на Балканите няма.
Сапаревският гейзер бликва през 1957 г. Геотермалният извор бълва
18-метрова струя минерална вода на всеки 20 секунди. В празничните
нощи цветни светлини в основата на скоростно изстрелващата се вряла
вода създават зашеметяващ ефект. След тази поезия за очите можете да
помислите и дарите с поезия и своето тяло, като посетите банята с
най-горещите и лечебни води в Европа. Сапаревската минерална баня е
напълно реконструирана и обновена. Има мъжко и женско отделение с
малки басейни, предлагат и масаж, както и вани за семейно ползване.
Навремето е имало женски и мъжки часови пояс за посещение, разделени
от звука на звънеца, размахван на двора от теляка. Съставът на
тукашната минерална вода е серен, със значителни равнища на желязо,
калций и манган. Тя лекува успешно заболявания на горните дихателни
пътища, на периферната нервна система, на костите, ставите и кожата.
А защото планината е Рила, няма как да не стане дума и за ски.
Местата за този спорт са на около половин час по-нагоре в планината,
където се е ширнал курортът Паничище.
С многобройните си стари и
нови хотели и хотелчета. Пистите край тях са леки и много красиви.
Има идеални места за спускане на деца и на други начинаещи карачи.
Има и баири за екстремни зимни занимания. От Паничище тръгват два
основни маршрута, по които се стига до Седемте рилски езера. Пътя до
езерата зиме някои го катерят стиснали стоически зъби, други ползват
влека Има и трети, които, досущ като в хайлайф сериалите, си плащат,
за да се вържат за рактрака, лазещ бавно по тясната витиевата пътека
към чудните, но иначе рядко тъпкани писти под хижата и езерата.
Пътят от х. "Пионерска" до Седемте рилски езера и със ски на рамо, и
без ски е невероятно красив. Щом излезеш от гората, сякаш стигаш
края на света, където снежно бялото на земята се слива с облачно
бялото на небето.
Докато слънцето не разкъса бялото на небето и се
открие раят. Раят около приказните седем езера и кръстената на тях
хижа. Тук всеки хваща свой път. Едни туристи тръгват към хижарската
топла бобена чорба и чая с ром.
Други се юрват през огромните преспи
с въдици и ледо-бури, гонени от мерак за освирепели от глад пъстърви
под езерните ледове. Трети поемат по почти отвесния склон насреща,
за да извършат поредното екстремно ски-спускане по необработен
терен. Когато е лято, от хижата до най-горното езеро - Сълзата,
тренирани туристи стигат приблизително за 1 час. Още час и нещо
трябва, за да стигнеш до хижа "Иван Вазов". Оттам по стръмното
надолу за около 5 до 6 часа се отива до перлата на Рила - Рилския
манастир. Да изминеш пътя от Сапарева баня до Рилския манастир е
сериозно натоварване, но затова пък не се забравя никога. Подарете
си този спомен. Струва си. Наистина си струва.
